Платика

Платика (Abramis brama)


Отличителни белези

     Платиката, притежава сравнително голямо странично-сплеснато тяло и малка глава.Тя има най-сплесканото тяло от всички придънни риби. Непосредствено зад главата в гръбната част на тялото се разполага характерна и сравнително висока гърбица. Аналният плавник е с източена, продълговата форма и около него липсва люспесто покритие. Окраската варира силно в зависимост от околната среда, но най-често е в сребристо сив цвят. При по-възрастните екземпляри тялото може да добие бронзов оттенък, особено в чисти води. Плавниците са сивкави до черни, но никога не са яркооцветени. Притежава характерна уста, разположена в долната част на главата.Гръбначният стълб е изграден от 43 до 45 прешлена. Гръбната перка е една, с 3 шипа и 9 до 10 лъча. Опашната перка е разклонена със сравнително нормална форма. Аналната перка е също една с 3 шипа и 23 до 30 лъча. Коремните перки са чифтни с 1 шип и 15 до 17 лъча. Гръдните перки са чифтни с 2 шипа и 8 до 9 лъча.На дължина, платиката варира между 30 и 55 cm, но се срещат екземляри и до 75 cm. Теглото е между два и четири, рядко пет килограма.
Захранване

  Храни се с дънни организми, които извлича, като засмуква тиня и я предъвква.За това подходящо захранване е с тежка захранка с едри частици. Освен това не прощава на червеи, личинки, пиявички и дори някои видове мекотели. През лятото похапва и в коренищата на шаварите, които шумно смуче, но може и да “пасе” някои видове водорасли.
Начин на ловене

  Изпол­зват се максимум две дънни въдици (всяка с по три-четири кукички, пос­тавени на 50-70 см една от друга). Тежестите са хлъзгави и плоски, за­щото кръглите се отнасят от те­чението. На 30 см от първата ку­кичка се слага тежест, допълнител­но до кукичките не се слага. За предпочитане са кукички №7, с идеално остър връх, без следи от ръжда, много здрави, но не груби. Цветът на кукичката не е толкова важен, тъй като при лов на плати­ка стръвта, била тя червей, топче тесто или топче грахова каша, трябва напълно да я закрива. Като основна корда се използва 0,20 - 0,22 мм. Хубаво е, ако тя е оцветена в зелено. Въдиците с макарите се залагат от двете страни на хранилката. След като тежестта падне на дъ­ното, се отпускат още 20-40 см кор­да в зависимост от силата на те­чението. За да се крепят въдиците на бор­да на лодката, се залепват две пар­чета дебела 25-30 мм гума с 6-мили-метрови отбори, в които се поста­вят дръжките на Въдиците. Сигнализаторът може да се нап-рави от пружина на будилник с дъл­жина 12-15 см. В края й се прикрепя колелце (8-10 мм), през което мина-6а кордата. Във ветровито време, когато лодката силно се клати, трябва да се ползва една въдица, а кордата да се държи между палеца и показалеца или пък да се намотае на показалеца 1 -2 пъти. По този на­чин се усеща кълването.