Морунаш

Морунаж(Vimba vimba)


Отличителни белези

   На пръв поглед морунашът силно наподобява скобара. Приликата обаче е повече в силуета на рибата, отколкото в подробностите.Морунашът също е шаранова риба, но като биология е много по-близо до платиките, отколкото до скобара. И при него имаме долен кил без люспи, кил зад гръбната перка, но с извити люспи, и пространство от главата до гръбния плавник с лека вдлъбнатина в средата.Муцуната му пък напомня тази на скобара, но устата на морунаша е много по-различна от неговото длето. Ако гледаме устите им в разтворено състояние, при морунаша имаме кръгла форма, а при скобара правоъгълна. Размерите на морунаша са до 40 см дължина и до 2 кг тегло. Обикновено ловените екземпляри обаче са далеч от теоретичните постановки. В този смисъл улавянето на парче над половинка си е сериозно постижение. Обикновеният морунаш е стадна риба, която се движи на пасажи от екземпляри с еднакви размери и рядко допуска по-едри риби. Гърбът е тъмносив, зеленикаво-маслинен или дори синкав. Страните са сребристи, а долните перки червени като на клен. Гръбната перка е сива, каквато е и опашката. Очите са сравнително големи за размерите му и заедно с издадената напред заоблена муцунка придават вид на постоянна почуда у морунаша. Рибата се среща в Дунав и прилежащите наши реки, но напоследък се появи и в средното и долното течение на Струма, и в някои язовири.

Захранване

  Морунажът се храни изключително с животинска храна – ракообразни, мекотели, безгръбначни, ларви, личинки, червеи и др,предимно по дъното. За тази цел, морунажът избира средните и бавните участъци на течението, където в търсене на храна се рови по дъното и около камъните. Тъй като не спи зимен сън, се храни през цялата година. Подходящи за подхранване са жито,царевица,кюспе ако са смлени и най добре да образуват "опашка" на хвърлената във водата захранка, но това е залетният период.Зимата цели зърна в умерено количество и бял червей.


Начин на ловене

  Ловенето на тази риба е голямо удоволствие – дори малките екземпляри притежават “темперамент”, а ваденето на по-едър екземпляр е доста емоционално. Лови се на дъно и на плувка, като вторият начин е по-разпространен. Избират се места и участъци от реката, където има дълбочина от поне метър-метър и половина, средно до бавно течение и твърдо, чакълесто дъно. За максимално удобство, се работи с дълги директни телескопи без водачи (6-7 м) или щека; може да се употребява и въдица, снабдена с макара. Болонезата е много подходящо “оръжие”, особено, ако се налага плувката да се пуска на разстояние, да се задържа и контролира. Като основно влакно, се ползва такова с диаметър от 0.12 мм до 0.20 мм, в зависимост от типа въдица, с която ловим. Поводът е с 0.02 мм по-тънък от основното влакно. Употребяват се куки с повишена здравина, тъй като в речния риболов не са редки изненадите – може да ви клъвне екземпляр от друг вид риба над килограм, а и морунажите до 0.5 кг са си достатъчно достойни противници. Номерата от 10 до 16 са най-подходящи, за предпочитане с къса цев. Цветът им се избира според този на стръвта. Плувките се избират според течението, дълбочината и начина на риболов. Най-често се ползват такива с формата на обърната капка или сферична, а носимостта им обикновено варира от 1 до 4 г.