Каракуда

Каракудa (Carassius)


Отличителни белези

  Представител на семейство шаранови. От самия шаран се отличава, че тя няма мустачки в края на устата.Златистата каракуда достига до 40 см дължина и тегло до 1,5 кг. При сребристата темпът на растеж е доста по-бърз и тя достига до 45 см дължина и тегло до 3 кг. Общо взето се смята,че обикновената каракуда се развива повече във височина и расте много по-бавно от сребристата си братовчедка. Тялото на златистата каракуда е странично сплескано и силно изгърбено във височина. Гърбът е тъмнобронзов, а страните са златисти. Люспите са едри и ясно откроени. При сребристата люспите са малко по-едри, а гърбът на рибата тъмнее в зеленикаво, маслиново до сиво-черно. Страните са матово сребристи. И двата вида каракуда са пословично издръжливи и непретенциозни към водите, които обитават.Минималното количество кислород далеч не е единственото постижение на шампионката по оцеляване в нашите води. Каракудата е способна да остане жива не в гьолче, а дори в обикновена локва. Тя е разпространена повсеместно, като единственото ѝ изискване е да няма бързо течение, защото тромавото ѝ тяло не е пригодено да се бори с него.Ето защо каракудата най-добре се развива в гьолове, блата, мъртвици и стари речни корита, микроязовирчета, баластриери, долните бавни течения на реките и големите ни язовири. Има някаква цикличност в развитието на каракудските популации в даден водоем. На около 5–6 години има силно присъствие на едри каракуди и след това те като че ли се стопяват във водата. Характерно за тази риба е и това, че в някои водоеми има само пасажи от женски екземпляри. Хайверът им обаче се опложда от мъжките на други видове риби. Каракудите показват невероятна приспособимост и към температурата на водата, в която живеят. През зимата особено в по-плитките водоеми рибите се забиват в тинята и изпадат в летаргия. Ако зимата е студена и водоемът замръзне до дъно, това ги спасява от смърт.

Захранване

  Каракудата не се влияе кой знае колко от захранаката.Но е полезно когато разберем любимите и маршрути във водоема и се лови там.Тогава подадената захранка няма да е излишна.Най често исползваните за тази цел са коноп,жито,бял червей и в по малка част готовите захранки.

Начини на ловене

  На плувка не се изисква кой знае какъв прът,освен ак оне сме тръгнали за трофейни екземляри.за стръв може да се ползва от същото с което сме захранили. На дъно също не е нуижно специялен прът.Тогава за стръв може да исползваме любимата храна на каракудата-торен червей. Случвало се е да се хваща на част от рибка или на блесна,тогава тя не реагира на стръвата като храна а по скоро като натрапник който иска да изгони.Именно тогава се ловят по-големите екземпляри.