Червеноперка

Червеноперка(Scardinius erythrophthalmus)

Отличителни белези

  Сладководна риба от семейство шаранови. Почти идентичната на вид бабушка (Rutilus rutilus) често се смята погрешно за „червеноперка" от повечето рибари. Двата вида се чифтосват успешно и поради това, червеноперката почти не е останал в естествения си вид.
  Има характерни оранжево-червеникави перки, от където идва и названието ѝ. Тялото е дълбоко. Люспите са жълтеникави. Гръбната перка е разположена далече от главата. Броят на лъчи в тази перка е 8 или 9. Устата ѝ е сплескана и сочи нагоре поради навика си да "всмуква" храна от повърхността на водата(паднали насекоми,ларви или семена). Средната нормална дължина, до която достига е около 15-20 см. Екземплярите, които достигат максимална дължина са от порядъка на 35-36 см. Рядко ,но може да достигне тегло от 2 кг.Разпространена е в цяла Европа и североизточната част на Мала Азия в България е разпространена в почти всички реки и язовири. Не е придирчива към чистотата на водоемите или консумираната храна.
Обект е на промишлен и спортен риболов.

Захранка

  Трябва да е лека, за да се задържи по-дълго в горния и средния слой, желателно е да се размие в 2/4 от дълбочината на мястото на риболов,това се постига с преувлажняване.За домашно приготвена захранка, компонентите е хубаво да потъват бавно и да не са с голям размер.Най добри резултати има,когато към лека захранка се добави гълабова тор.

Начини на ловене

  Основният начин е на плувка и повечко захранка.Желателно е стръвта да пропада бавно към дъното,именно тогава червеноперката налапва.Използвната стръв може да е жито(бяло или черно),царевица,бял,земен,торен червей.На тежко тази риба се лови много по-рядко, никога като основен начин на риболов.